Изложба на Здравко Денев
На 9 септември 2026 г. в Българския културен институт в Будапеща ще бъде открита изложба на именития български график и илюстратор на детски книги Здравко Денев. Организатори са Българският културен институт в Будапеща, Унгаро-българската търговско-промишлена камара, Дружеството на българите в Унгария и фирма „Аурубис“. На 8 септември художникът ще бъде гост на училището за роден език в Будапеща, където ще се срещне с учители и ученици и ще представи свои рисунки и илюстрации. Вход свободен.
Свободен вход
За автора
Казвам се Здравко Денев, живописец съм (тоест, човек, който наблюдава заобикалящия го свят в образи, цветове, контрасти... и бърза да ги пресъздаде върху някаква повърхност). Роден съм в България, София, през 1971 г. (с други думи, принадлежа към поколение, което започна съществуването си сред „величието" на социализма, танцува по улиците с надежда за демокрация и свобода, а после се сблъска челно с трудностите на пазарната икономика и в известна степен усети началото на своето остаряване, сякаш работата не е свършена докрай). От детството си рисувам — само рисувам и рисувам (понякога дори пея). Рисуването е една уютна „пещера", в която се чувствам прекрасно. Животът, макар и наричан красив, често е арена на зли страсти, грозни събития и постъпки. И не винаги е „мелодичен". По-скоро е изпитание. При рисуването обаче нещата са прости, ясни, чудесни, а освен това имаш време да подредиш мислите си. Детската литература е светът, който винаги ме е привличал. Създаването на детски книги (от текста до илюстрациите) е една от (по мое мнение) най-важните човешки дейности. Чрез илюстрациите възпитаваме естетическия вкус на идващите след нас поколения, усета им за цвят и светлина, чувството им за хумор (макар че твърде много хора на тази планета вече нямат тази дарба). Обичам да илюстрирам детски книги, обичам да бъда сред деца. Те са искрени, истински. Картините ми — сюрреалистични фантазии, гротески, изкривени огледала. Експериментирам с много прецизен молив (който служи за основа на колажа „картина в картината" върху абстрактни акварелни петна). Тези, които твърдят, че картините ми им харесват, с удоволствие ги разглеждат отново и отново, търсейки смисъла им. Е, пожелавам им късмет. За осъществяването на тази изложба искам да благодаря на Българския културен институт в Будапеща и на Росен Ткаченко, който е „моторът" и „горивото" на цялата инициатива, а не на последно място — на дъщеря си, която въплъщава моя свят, Каролина (тя знае защо), както и на родителите си. Голяма благодарност дължа и на фирма „Аурубис", която финансово подкрепи изложбата ми.