Ференц Шебьо

Повече от половин век, откакто Ференц Шебьо заедно с Бела Халмош започна да съчетава народната музика с популярни сред младежта песенни стихове. Унгарската народна музика от Сек и селската румънска музика от Мехкерек в Трансилвания изградиха основата на първия период на унгарското движение за заучаване на народни танци „Танцхаз“, а автентичният начин на интерпретация, усвоен от състава на Шебьо, се превърна в определящ фактор в златната ера на движението. Българският фолклор се среща с унгарската култура чрез преводите на Ласло Наги още през петдесетте години, но плодовете на тази среща стават познати и популярни в страната, дори на много места в Европа от началото на 1970-те години, благодарение на Ференц Шебьо, неговите колеги музиканти и възпитаници. Символ на тази среща е грамофонната плоча „Соколова песен“, съдържаща български народни песни на български и унгарски език (1984 г. – Балкантон, BNA 11342LP, издадена по инициатива и с помощта на Българския културен институт в Будапеща). В текста към плочата четем:

„Тези преводи се превърнаха в органична част от живата култура, вляха се в жизнерадостно пулсиращото течение на масовата култура така, както не е било никога досега (…) Новата фолклорна вълна, скъсвайки с комерсиалното подражание, потърси пътища за правдоподобно самоизразяване в древните и автентични форми, в пуритански и строги музика и танц, отразяващи елементарните човешки чувства. Задъханата жажда за непреднамерени преживявания се срещна с преведения от Ласло Наги български фолклор и съзря в него дълбочината, силата на чистотата, които така упорито търсеше (…) Естествено, преди всичко придобиват гражданственост песните, чиито текст е преведен от Ласло Наги (…) Ференц Шебьо и неговият състав, а заедно с тях е други състави черпят от тези песни така, както от унгарската народна музика, обединяват и преработват текстовете при изпълнението, за да ги превърнат в елементи на жизнерадостните си празници. Българската народна музика и танци са толкова естествена част от програмите на големите зали в Будапеща за заучаване на народни танци, колкото и унгарските, а радостта от нея – благодарение на нашите пътуващи по света състави, се отразява и отвъд унгарските граници.“ (Ференц Киш)

В продължение на половин век Ференц Шебьо работи неуморно като музикант в движението „Танцхаз“, като сценичен изпълнител, композитор, научен изследовател, преподавател и институционен организатор. Цели поколения в Унгария израстват с поезията, за която той пише музика, но публиката от многобройни места в Европа и по света също има възможност да го опознае. В Япония, Париж, Рим, София и Шумен той успя да спечели публиката си точно така, както и в училището за народна музика в Широка лъка или преди няколко години и в Българския културен институт на булевард „Андраши“ в Будапеща.

Благодарим, Фери!