За нас

Българският културен институт в Будапеща е бюджетна институция на българската държава, финансирана и ръководена от Министерството на културата. Мисията му е да представя българската култура и да популяризира нейните ценности в Унгария. Създаден през 1952 г., той е първото българско държавно културно представителство зад граница заедно с открития по същото време Български културен институт във Варшава. Културният институт в Будапеща се формира въз основа на сключената през 1947 г. Българо-унгарска държавна културна спогодба, така както и установеният още през 1949 г. Унгарски културен институт в София.

Първата стъпка за институционализиране на държавно ниво на българо-унгарските образователни, съответно – културни, отношения, е подписването на спогодба между България и Унгария през 1941 година (Спогодба между Царство България и Кралство Унгария за културно сътрудничество). Според точка 1. от Спогодбата българската държава организира в рамките на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ курс по унгарски език, литература и история, а унгарската държава – в рамките на Будапещенския университет „Петер Пазмань“ – курс по български език, литература и история, както и унгарски, съответно – български, учебен институт.

Тези университетски учебни институти се поддържат от самите университети и в обхвата на Спогодбата се ръководят от професор, университетски асоцииран професор или лектор. За директор на създадения през учебната 1941/42 г. в будапещенския университет „Български университетски институт“ е назначен професор Ищван Книежа, ръководител и на Славянски филологически институт. Лектор по български език е Димо Боиклиев. От следващата учебна година директор на института е професор Книежа, а ръководител е пристигналият от България историк-турколог доктор Петър Миятев, гост-преподавател. Като частни лица сътрудниците и студентите на Българския университетски учебен институт взимат участие в реализирането на различни български културни събития, представления, публикации, организирани от други институции и организации.

Българският културен институт в Будапеща (по това време – Български културно-информационен център, тогава на унгарски: Bolgár Művelődési Intézet) отваря врати на бул. „Андраши“ № 7 (през 1950 г. – бул. „Сталин“, от Унгарската революция през октомври 1956 г. – бул. „Мадяр ифюшаг“ т.е. „Унгарска младеж“, от 1957 г. – „Непкьозтаршашаг“ т.е. „Народна република“, а от 1990 г. – отново „Андраши“). Негов първи директор е Любен Сечанов. От 1970 г. той се намира в сградата под номер 14 на световноизвестния булевард, в близост до Операта. Първоначалното седалище на института се използва за магазин за български сувенирни стоки известно време и в годините след промяната на системата.

В своята над седемдесетгодишна история институтът успява да се приспособи към промените в условията на отделните епохи и потребностите и очакванията на публиката. Функционирайки в началото само с един, а с течение на времето – и с повече от дузина сътрудници, той последователно разширява своята дейност, обхващайки цялата територия на Унгария. Освен поредиците от литературни, музикални и други художествени програми, реализирани в сградата на института, той сътрудничи с унгарски институции, като организира съвместни прояви и събития, участвайки в задълбочаването на книгоиздателските връзки и популяризирането на научните постижения. Вследствие на настъпилите след 1989 година икономическо-политически реформи и дигитално-информационни промени, в условия на коренно изменили се културни навици, в богатия, открит към света културен афиш на съвременна Будапеща, Българският културен институт днес е добре познато културно пространство за всички, които се интересуват от България, институция, подпомагаща взаимоотношенията между българските и унгарски творци, както и един от основателите на Организацията на културните институти на страните-членки на ЕС в Унгария (EUNIC).